Нивганощ - Джей Кристоф

Изкуството на смъртта и училището за убийци на Джей Кристоф

Да, знам, че има много книги преди тази, които послушно си чакат реда да им бъде оказана честта да се сдобият с ревю. Но нека почакат още малко. Защото.. тази книга ми взе ума. Не съм чела „Илумине“. Нямах кой знае какви очаквания за „Нивганощ“. „Но ето една истина, благородни ми приятели, все едно колко слънца има в небето ви. На този свят, а и на всеки друг, живеят два вида хора:“ тези, които са влюбени в „Нивганощ“ и тези, които още не са я чели.

Както може би вече сте се досетили, ключовите думи в тази история са смърт и кръв. Смъртта е музика, а убийството е танц. Смъртта е изкуство, камата е четката, а кръвта е боята, с която рисуваш. Кръвта е навсякъде. Смъртта е навсякъде. Във всякакви форми. А нашите герои имат задачата да се учат на това изкуство, да се научат да чуват музиката и да танцуват танца на смъртта. И да оживеят, минавайки през целия този процес.

– Е, аз ви оставям тогава. Твърде много книги. Твърде малко векове.

Авторът е изградил такъв невероятен свят! Джей Кристоф е невероятен разказвач. Свят с не едно, а три слънца, в който мракът идва веднъж на 3 години. Свят с огромни пясъчни кракени и гигантски книжни червеи. Не, не се шегувам за книжните червеи! Без съмнение историята ме потопи в света си, погълна ме изцяло. А пък бележките на автора под линия, обясненията я правят още по-реалистична, сякаш това наистина се е случило някога някъде. Митологията, разказите за боговете, дори случайните разказани случки, свързани с едно или с друго, изглеждат толкова истински, толкова реални, че в един момент се зачудих дали да не ги потърся в google. Споко, не съм. 😁

Като се замисля, за тия 630 страници не се случват кой знае колко много неща. Поне не през цялото време. Но ‘Паст, книгата е толкова интересна! През цялото време! Държи и не пуска до последната страница. Грабва от първата. Никога не съм си мислела, че книга, изобилстваща от прерязани гърла, изкормени търбуси и непоносима смрад на кръв, ще ми хареса толкова много! Не, „харесва ми“ е твърде меко казано. Обожавам я!

– Вие двамата по-добре да тръгвате. А и аз с вас. Твърде много книги. Твърде малко векове.

За героите какво да ви кажа – най-различни персонажи, все убийци. Главната роля се пада на Мия, чиято съдба я е отвела по пътя на отмъщението. Мия не е обикновен убиец, тя е нещо повече. Тя, а и другите чираци, са подложени на редица изпитания, които буквално са си на живот и смърт. В този ред на мисли, с г-н Кристоф сериозно трябва да си поговорим защо, по дяволите, трябваше да го убива?! А? Кого ли? Няма да ви кажа.

Краят на историята бих го определила като щастлив по моите стандарти. Но и не съвсем. Знам със сигурност, че искам вече следващата. Бих прочела всичко, що е написано от Джей Кристоф. Вече обмислям кога и как да заграбя „Илумине“ и „Гемина“ от някоя книжарница и много, много силно се надявам продължението на „Нивганощ“ да излезе на българския пазар не много след оригинала. Нямам думи да изразя благодарността си, че Егмонт са включили в плана си тази история. Благодаря ви! ❤️

– Най-добре да тръгвам. Твърде много книги.
– Твърде малко векове.

Повече информация за книгата

Нивганощ

Нивганощ - #1


Джей Кристоф



ISBN:

9789542719304

Издадена през:

2017 година

Издадена от:

Издателство Егмонт

Жанр:

Фентъзи, Young Adult

Страници:

632
Goodreads Откъс

В свят с три слънца, където мрак настъпва веднъж на няколко години, Мия Корвeрe се присъединява към училище за убийци, решена да отмъсти за смъртта на семейството си.

След като става свидетел на екзекуцията на баща си на съвсем крехка възраст, Мия се крие в продължение на години – сама и без приятели. Но дарбата ѝ да говори със сенки я отвежда пред вратата на отдавна оттеглил се асасин, който ѝ предлага друго бъдеще в един напълно непознат свят.

Вече шестнадесетгодишна, Мия е чирак в най-голямата и смъртоносна група убийци в Червената църква. Там тя ще трябва да се справи с предателство и да се бори за живота си, защото да се провали означава да умре…

2 коментара

  1. Налииии!! Харесвах героя. Защо трябваше да го убива и то по този начин.
    Хубаво ревю иначе. Обожавам края на първия абзац ^^

    1. Благодаря ти! И аз го харесвах и до последно се надявах да изскочи от някъде жив и здрав, но уви.. Нямам търпение да видя нататък какво ще стане. ❤

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *