Книжен Април - времето лети

Книжен Април – времето лети

Привет, четящи! Ето, че още един месец излетя неусетно и пак настана време да се отчета. Тази публикация отново идва с малко закъснение (ама само малко), тъй като преди нея исках да пусна ревюто на „Под бадемовото дърво“ на Лора Маквей. Април ми е може би най-любимият месец от годината, тъй като в самото му началото имам рожден ден и пораствам/остарявам или както там му се вика.

През месеца се сдобих с 5 (само) нови заглавия, като за рожденния си ден получих „Детски и домашни приказки“ от Братя Грим и „Ясновидците“ на Либа Брей. Отделно, не се сдържах и си купих „Черна като абанос“ на Сала Симука и „Под бадемовото дърво“, за която напоследък ви надувам главите. Петата книга, която също не издържах и си купих, беше „Писма до изгубените души“ на Бриджит Кемерер. Ииии това е. Този (Май) месец ще наваксам на промоцията на Сиела (ако/дано има такава), чеее доста книжки съм си набелязала.

Читателският ми план от Март отново се сгромоляса и не можах да го изпълня, но нищо, нека бъдем оптимисти, ще си направя план и сега (т.е. след малко). През Април пак и отново успях да прочета само 7 книги (нещо напоследък все на 7 ми върви..). Ето ги и тях:

1. Душата на императора – Брандън Сандерсън

Чак след като прочетох тази малка сладка книжка (пък и по време на четенето го подозирах) разбрах, че светът ѝ вече е изграден в една друга, по-голяма книга, т.е. „Елантрис“. Въпреки това нищо не ми попречи да я прочета и да ѝ се насладя. Не знам защо – дали защото е трябвало първо да прочета „Елантрис“ или пък по някаква друга причина, но книжката не успя да оправдае очакванията ми. Хареса ми, но не мога да кажа, че ми е харесала кой знае колко много. Друго от Брандън Сандерсън не съм чела, но съм чела много хвалебствия по негов адрес, което от своя страна извисява очакванията. Ами, мен не можа особено да ме впечатли, поне от тази първа среща. Не съм се отказала от него, по-натам ще прочета и нещо друго негово, а защо не и самия „Елантрис“, но едва ли ще е много скоро.

2. Източна Индия – Колин Фалконър

Още едно заглавие, което не оправда очакванията ми. Анотацията подсказва за някаква романтика, за някаква любовна история, това-онова, а то.. Не бяха интриги, не бяха убийства, не бяха изнасилвания.. Иначе в началото започна добре и до последно се надявах нещо да се промени към по-добро, но уви. Романтиката беше на толкова заден план, че покрай всичко останало направо се губи. Не ми хареса особено, но я прочетох до края.

3. Червен изгрев – Пиърс Браун

„Червен изгрев“ полага основите на нещо мащабно и страхотно! Първата книга от трилогията за Дароу за мен беше върхът, а по-подробно можете да прочетете в ревюто ми.

4. Черна като абанос – Сала Симука

Хм, сега, като си правя равносметката, излиза, че доста книги не са ми отговорили на очакванията. Тази е поредната. А първите две си бяха толкова добре! Сала Симука можеше да си даде повече зор за финала. Ревюто ми вижте тук.

5. Златен Син – Пиърс Браун

Супер добро продължение на супер добрия „Червен изгрев“! Доста мудно ми вървеше на моменти, но пък финала ме разби на пух и прах, както можете да прочетете и тук.

6. Писма до изгубените души – Бриджит Кемерер

„Писма до изгубените души“ ми беше първата романтична тийн история от доста време насам. Малко ми напомни на стила на писане на Колийн Хувър в „Да изгубиш Хоуп“/“Без Хоуп“, макар историите да са съвсем различни и да нямат нищо общо. По-обстойното ми мнение – тук.

7. Под бадемовото дърво – Лора Маквей

Разнообразието на разнообразията. Тази история е различна, като се замисля, от всичко, което съм чела досега. Тъжна е, тежка е, но ми хареса много, както можете да видите и в ревюто ми.

***

Та това бяха книгите, които прочетох през Април. През Май ми се иска да започна (и евентуално да завърша) трилогията на Виктория Айвярд. Също така искам да прочета и „Утринна звезда“ – финалът на трилогията на Пиърс Браун. В плановете ми влизат и заглавия като „Ясновидците“ на Либа Брей, „Чаената роза“ на Дженифър Донъли, както и няколко предстоящи заглавия като „Четирите цвята на магията“ на В. Е. Шуаб и „Без милост“ на Лекси Блейк. Малко твърде оптимистично, а? 😁

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *