Черна като абанос - Сала Симука

Любовта е смъртоносна в „Черна като абанос“

Финалът на историята за Лумики не се оказа каквото очаквах. Очаквах повече. Да, отново имаше мистерия. Да, отново имаше опасности и напрежение. Но все пак нещо не ми достигна като че ли. Не че не ми хареса, но при все че загатват за някои неща още от първата книга, очаквах историята да е по-заплетена и по-интригуваща.

Горката Лумики с какви ли не неприятности се сблъска от „Червена като кръв“ насам. От мафиоти, през секти, до психопати. И все някой желае смъртта ѝ. Няма мир за изстрадалата ѝ душа. Този път си има работа с таен обожател, който е готов на всичко, за да я направи своя, дори да я убие. И не е като да не е пробвал.

Въпреки че историята като цяло ми хареса горе долу, доста неща не ми харесаха.

  • Анотацията е доста подвеждаща. Пише, че Лумики осъзнала, че на всяка цена трябвало да разбере кой е тайния ѝ обожател и да го спре. Ами не беше точно така. Няма да издавам подробности, но ще кажа, че моето разбиране за спиране на някого не е да му играеш по свирката, както се казва.
  • При положение, че си е намерила страхотно момче (визирам Сампса), което прави всичко възможно да не я притиска и да я прави щастлива, след 2 срещи и 5 разменени изречения с Блейс (тайнствения младеж от предните книги, за когото познах, че ще се появи), тя забрави и Сампса и всичко и скочи в ръцете на човека, разбил сърцето ѝ. В един момент казва „Не искам да го лъжа“ (Сампса), в следващия е награбила Блейс. После пак е със Сампса, после пак с Блейс. И така нататък, и така нататък. Много ме разочарова това момиче.
  • А пък като говорим за Блейс… Значи, не стига че я е зарязал, той – нея, не обратното, ами и се появява от нищото и заявява някакви претенции към нея, все едно тази една година, която е изминала от раздялата им изобщо не съществува. И на всичкото отгоре се сърди, едва ли не, когато тя го отблъсква (все пак има и такива случаи). Пълно възмущение.

Този път като че ли нямаше различни гледни точки, или поне не както в предишните истории. Поне аз не го усетих. Иначе се чете за отрицателно време и ще излъжа, ако кажа, че е скучна.

Финала на финала.. и той не беше кой знае какво. Първите книги вдигнаха летвата високо, а тази направо мина под нея. Ревютата ми можете да видите тук:

Все пак благодаря на издателство Егмонт, че експериментираха и издадоха тази трилогия!

Повече информация за книгата

Черна като абанос

Снежанка - #3


Сала Симука



ISBN:

9789542719274

Издадена през:

2017 година

Издадена от:

Издателство Егмонт

Жанр:

Young Adult, Мистерия, Трилър

Страници:

144
Goodreads Откъс

Враг, със сърце черно като абанос…

След опустошителното лято в Прага, Лумики Андерсон е обратно във Финландия и в нейното престижно арт училище, където иска да се концентрира върху завършването си. Тя получава главната роля в театралната адаптация на „Снежанка“ и е изправена пред нова дилема – Сампса, момчето, което играе ролята на Ловеца. Той има неоспоримо обаяние, което я прави несигурна за това какво и кого иска.

Докато Лумики навлиза все повече в ролята си на сцената, тъмна сянка надвисва над цялата продукция. Момичето започва да получава зловещо натрапчиви любовни послания. Лумики не може да игнорира увеличаващата се враждебност в писмата. Когато анонимният обожател заплашва с масово насилие в деня на премиерата, тя осъзнава, че трябва да разбере кой стои зад всичко това и да го спре. На всяка цена.

Но дали има някаква надежда да спаси тези, които обича?

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *