Героите са моята слабост - Сюзън Елизабет Филипс

Нищо не е каквото изглежда в „Героите са моята слабост“

Няма смисъл да казвам колко обичам книгите на Сюзън Елизабет Филипс, мисля, че съм го споменавала доста пъти. От първата ми среща с нейна книга („Знойни сънища“), авторката зае голямо място в сърцето ми. За мен четенето на история, сътворена от Сюзън, е като прибиране у дома – уютно, топло и прекрасно. „Героите са моята слабост“ също не прави изключение. Като започнем от корицата, която перфектно си пасва с историята. Издателство Ибис отново са се справили чудесно и ни представят българското издание в много красива „опаковка“.

И тук авторката е сменила обстановката. Това нейно качество в писането е едно от любимите ми – как ни представя всеки път различни места, рисува ни различни картини, все красиви, които няма как да не се запечатат в ума. Този път „се намираме“ на остров Перегрин насред зима. Тук искам да отбележа, че издателство Ибис са уцелили точно момента, в който да изкарат тази книга на пазара, тъй като действието се развива през февруари – март. Не знам дали е нарочно или случайност, но определено помага да се потопиш в историята максимално.. като че ли се случва тези дни, в същото време докато четеш, само че на друго място. Доста голяма част от историите на авторката всъщност представляват описания на разни места и предмети, което действа като профилактика за въображението и те кара да се чувстваш все едно си там, на скалистия бряг на острова или пък в шарения фургон от „Капризите на сърцето“, или на стадиона, където играят Чикаго Старс.

„Героите са моята слабост“ е романтична история, която изобилства от неочаквани и дори понякога шокиращи разкрития; тайни, пазени десетилетия. Никой и нищо не е такова, каквото изглежда. Присъстват най-различни персонажи, като в началото главните ни герои (както в почти всяка книга на Сюзън) не могат да се понасят/гледат/дишат и каквото още се сетите. Всеки избягва другия и всеки навява в другия лоши и мрачни спомени. Но въпреки всичко авторката не е пропуснала да вмъкне характерния за нея леко хаплив хумор – забавната част във всяка нейна история въпреки трудностите, които срещат героите. Не е пропуснала също и затрогващите моменти, които разтапят читателя. Нооо няма да има спойлери! 😋 Тук ще направя още едно вмъкване и ще отбележа, че сюжетът ми напомни на „Сладки мечти“, където Шугар Бет търсеше някаква картина, наследство от роднина (не си спомням подробности), а Колин също е писател. Но общите неща свършват дотам, историите иначе са коренно различни.

Както вече споменах, в началото Ани и Тео избягват да се срещат, дори и случайно. И двамата са имали нелеко детство по една или друга причина, а общите им спомени не са от най-розовите. Ани си го спомня като злодея от тинейджърските си години, който ѝ е навредил по безброй начини. Но с течение на времето се опознават един друг и тя открива, че изобщо не е толкова лош, за колкото го е смятала. Дори напротив. Тео е невероятен мъж с голямо сърце. И двамата израстват в историята, порастват, стават по-зрели и най-важното – преоткриват себе си – по отделно и заедно.

Направи ми впечатление, че този път няма втора любовна история, развиваща се на заден план. Цялото внимание е насочено към главните герои и предимно към Ани. Това, разбира се, не прави историята по-малко интересна или вълнуваща. Мистерията и тайните, които се разкриват малко по малко определено успяват да поддържат интереса.

За финал искам сърдечно да благодаря на издателство Ибис за възможността да се насладя на това книжно бижу ❤️ Нямам търпение да разбера кое ще е следващото заглавие на Сюзън Елизабет Филипс, с което ще ни зарадват!

Повече информация за книгата

Героите са моята слабост


Сюзън Елизабет Филипс



ISBN:

9786191571871

Издадена през:

2017 година

Издадена от:

Издателство Ибис

Жанр:

Съвременна романтика

Страници:

352
Goodreads

Дълбока зима.
Усамотен остров край брега на Мейн.
Един мъж. Една жена. И кукли. (Да, кукли.)
И мистериозна къща, извисяваща се над морето…

Той е саможив писател, чието въображение създава смразяващи кръвта романи. Тя е неуспяла актриса, която устройва куклени представления за деца. Той знае десетки начини да убива героите си с голи ръце. Тя знае десетки начини да кара публиката да умира от смях. Но сега съвсем не й е смешно.

Ани Хюит пристига на остров Перегрин посред снежна буря, останала на края на силите и възможностите си. Тя е разорена и обезкуражена, но още не е готова да се предаде.

Когато пристига в наследената от наскоро починалата й майка вила, Ани е абсолютно неподготвена за това, което заварва.

Изненадана е и от мъжа, обитаващ Харп Хаус – мистериозно имение, надвиснало над малката крайбрежна вила. В детството им той я е предал по начин, който тя не може да забрави, нито да прости. Сега двамата са приклещени на скования от зимните студове остров заедно със самотна вдовица, малко нямо момиченце и местните хора, които обожават да си пъхат носовете в чуждите дела.

Дали той е злодеят, който тя помни, или се е променил? Разумът й казва „не“. Сърцето нашепва „да“.

***

„Никой не може да разказва истории както Сюзън Елизабет Филипс. Нейното уникално умение да съчетава колоритни герои с неповторим хумор ги прави единствени по рода си.“

Романтик Таймс

„Любовните истории на Сюзън Елизабет Филипс на мига завладяват сърцето на читателя и остават незабравими завинаги.“

Оукланд Прес

Високо оценена от критиката и носителка на редица награди, Сюзън Елизабет Филипс има безброй почитатели по целия свят заради пленителните й любовни истории, които с еднаква сила умеят да докосват чувствителните струни на човешката душа и в същото време да забавляват с невероятния си хумор. Сюзън Елизабет Филипс е единствената четирикратна носителка на престижнaтa награда ЛЮБИМА КНИГА НА ГОДИНАТА, присъждана отRomance Writers of America.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *