Петдесет нюанса сиво - Е. Л. Джеймс

„Петдесет нюанса сиво“ – не е каквото си мислите

Поредицата „Петдесет нюанса сиво” е една по-различна, екстравагантна и дръзка любовна история, която ни показва, че любовта винаги е достатъчно силна, за да ни помогне да преодолеем страховете си и да се преборим със собствените си демони; учи ни, че трябва да правим компромиси, да отворим ума си и да гледаме света на 360 градуса.

Първата книга – „Петдесет нюанса сиво” – за повечето хора би била леко стряскаща с всички тези доминантно-подчинени връзки, червени стаи и т.н. Но това не е цялата книга, не е същността ѝ. Анастейжа среща Крисчън – мъж с необикновени предпочитания, желания и потребности, за които си има причини, възникнали от твърде ранна детска възраст, тъй като е имал детство, което никое дете не би трябвало да изпита на гърба си. И двамата искат връзката между тях да проработи, и на двамата не им е лесно и са склонни на компромиси. И докато Ана осъзнава чувствата си към Крисчън и им се отдава, той се страхува от своите чувства към нея и не е готов да ги признае.. дори пред себе си. Книгата е изпълнена със страхове, емоции, усещания и борби със самия себе си, а краят .. краят е необходимото зло.

„Петдесет нюанса по-тъмно” е съвсем различно нещо. Когато Ана напуска Крисчън, той получава просветление, вижданията и разбиранията му се обръщат и той предлага на Ана мечтания живот – предложение, на което тя не може да устои. Тази книга е много по-забавна, закачлива и доста по-различна от първата. Бих я определила като нормална любовна история. Почти. Но все пак през повечето време докато я четях усмивката не слизаше от лицето ми. Тук вече страховете избледняват, емоциите се усилват. Тук Ана и Крисчън не се борят един срещу друг, а се борят заедно срещу психично нестабилната Лийла –  бивша подчинена на Крисчън, която си е поставила за цел да вгорчи живота на Ана. Но не само Лийла се е решила на това – появява се и Джак Хайд – шефът на Ана, който е решен да си отмъсти, заради начина, по който напълно заслужено го изхвърлят на улицата. В „Петдесет нюанса по-тъмно” има повече мистерия и напрежение, дори бих казала и малко екшън. Любимите ми и най-трогващи моменти са когато Крисчън признава на Ана, че я обича и, разбира се, предложението му за брак в самия край на книгата.

В „Петдесет нюанса освободени” всичко е прекрасно и розово, докато Анастейжа и Крисчън са на меден месец – тяхното самотно мехурче, където са само двамата, а реалният свят е някъде далеч. Но меденият месец приключва, а с него приключва и спокойствието им. Джак Хайд се завръща с пълната си злоба и показва ноктите си като прави няколко опита за покушение над Крисчън и Ана. И накрая успява – отвлича Мия, сестрата на Крисчън. А Ана се въоражава с цялата си смелост и успява да я спаси за сметка на себе си.. и сърцето на Крисчън. Въпреки всички неприятности, тази книга също е доста забавна на моменти. И се случват и хубави неща – най-добрата приятелка на Ана – Кейт –  получава предложение за брак от брата на Крисчън – Елиът, а самата Ана чака първото си дете (въпреки реакцията на Крисчън, която беше шокираща дори и за мен; очаквах да е тежка, но не чак толкова). В тази книга екшънът и изненадите са дори повече, което много ми хареса. Любимият ми момент е така дългоочакваният хепи енд накрая – авторката е нарисувала прекрасна сплотена семейна картина, която затрогва и стопля сърцето.

Както е известно „Грей” представя „Петдесет нюанса сиво” през погледа на Крисчън и дори леко „захапва” „Петдесет нюанса по-тъмно”. Тази книга е интересна с това, че запълва пропуските по времето когато не е бил при Ана, а също и разкрива интересни подробности. Авторката ни предоставя и повече информация за детството на Крисчън и за пореден път се убеждаваме колко ужасно е било то. А в края на книгата господин Грей доказва тезата, че за да оцениш какво имаш, трябва да го загубиш..

Като цяло поредицата ми харесва. Харесва ми, че не е нещо обикновено, на което ставаме свидетели всеки ден в живота си, но не е и фантастика. Харесва ми, че е разнообразна, както историята, така и сексуалните сцени – докато при повечето любовни истории героите като че ли следват точно определена последователност, то „Петдесет нюанса сиво” е като Кама Сутра. Харесва ми израстването и развитието на самите герои, както и на връзката им. Харесва ми, че Ана е силна и именно нейната сила помага за развитието в по-добра посока. Харесва ми, че има тайни, които биват разкривани малко по малко и ми харесва хумора в книгите. Много.

За финал ще отбележа, че това, което поредицата изразява може би най-силно, е че трябва да обичаме хората такива, каквито са, без предразсъдъци, във всичките им петдесет нюанса.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *