Писма до изгубените души - Бриджит Кемерер

„Писма до изгубените души“ – пътеводител на изгубилия себе си

„Писма за изгубените души“ си я харесах още като я видях в плана на Егмонт за годината. И не знам защо така, но с излизането ѝ нещо вътре в мен не ми даваше мира, исках я и я исках СЕГА и все за нея си мислех. Нямам представа защо. Нито за авторката нещо съм чувала, нито за книгата. Та влязох в първата ми попаднала книжарница и си я купих. И определено не останах разочарована.

Историята на Джулиет и Деклан е сладка и горчива, весела и тъжна. Романтична. История за загубата, за болката, за семейството, за лъжите и тайните. За приятелството. За любовта. За съдбата. Няма как да не предизвика симпатии. История за две изгубени души, чиито пътища се пресичат, а сблъсъкът поражда експлозия от емоции. Гняв, тъга, трепет, омраза, любов.. героите ни преминават през всички тях докато се преоткриват един друг и осъзнават, че не бива да съдиш непознатия прибързано.

Гробищното момиче и Мрака имат много повече общи неща отколкото могат да предположат. И двамата са преживели загуба. И двамата не знаят как да се справят с болката от нея – единият е твърде емоционален, другият е твърде гневен. И двамата са изгубили родител по един или друг начин, а с другия родител са се отчуждили. Но съдбата ги среща и животът им се преобръща, макар да не са наясно по какъв точно начин. Поне не и преди края на историята.

Една проста промяна в посоката може да ни отведе на съвсем различен път.

Много ми хареса как двамата си помогнаха един на друг, без да го осъзнават, да преодолеят мрака, надвиснал над тях от миналото и да продължат напред. Да намерят пътя към светлината в края на тунела от болка и тъга. Като Джулиет и Деклан не се харесват особено помежду си, докато не се превърнат в Гробищното момиче и Мрака. Но малко по малко се опознават истински и без маските на анонимността, виждат истинските си лица. И тогава се ражда любовта.

Става ми неприятно като знам колко са предубедени хората и как обичат да слагат етикети на други хора, заради нещо, което са чули или видели, без да знаят цялата история. Как запечатват в ума си „един кадър“ от нечия личност и не виждат отвъд него. Какъвто е и случаят с Деклан. Несправедливо е. Особено когато си ученик. Когато си млад. Когато тепърва изграждаш личността си.

Стилът на писане на авторката е много лек и приятен за четене, а книгата се чете много бързо. Въпреки тежките теми, засегнати в нея, аз я намирам за разтоварваща. Хареса ми това, че историята се разказва и от двете гледни точки – и на Джулиет, и на Деклан. Аз лично не почувствах да има някакви пропуски, „дупки“ в разказа, неща, които да ми липсват. Отдавна не бях попадала на тийн история, която да ми хареса толкова много, да ме плени. Дори не си спомням коя беше последната, но то и без това отдавна не съм чела скоро книги от този тип. Но „Писма до изгубените души“ определено ще я запомня.

Благодаря на издателство Егмонт, че издадоха тази книга и ни предоставиха възможността да се докоснем до историята на Джулс и Дек. ❤️

Повече информация за книгата

Писма до изгубените души


Бриджит Кемерер



ISBN:

9789542720058

Издадена през:

2017 година

Издадена от:

Издателство Егмонт

Жанр:

Съвременна романтика, Young Adult

Страници:

384
Goodreads Откъс

Джулиет Йънг винаги пише писма до майка си, пътуващ по света фотожурналист. Дори след нейната смърт, тя оставя писма на гроба ѝ. Това е единственият начин Джулиет да се справя с живота.

Деклан Мърфи не е типът момче, с което искаш да се забъркваш. Съдът за непълнолетни му определя да полага обществено-полезен труд в местното гробище, с което той се опитва да избяга от демоните в миналото си.

Когато Деклан прочита завладяващо писмо, оставено до един гроб, не може да устои да не отговори. Скоро той се разкрива пред пълен непознат и тяхната връзка е мигновена. Но нито Деклан, нито Джулиет знае, че те всъщност не са непознати. Когато училищният живот се намесва в тайните писма, ще хвърчат искри, докато Джулиет и Деклан разбират истини, които могат да ги разделят.

4 коментара

  1. Привет!
    От известно време чета това, което пишеш и искам да ти кажа, че наистина ми харесва. Стилът ти на писане е доста добър и което е по-важното -не е дразнещ. Затова и те поздравявам.
    Във връзка с ревюто… Хубаво, наистина. Личи, че книгата е предизвикала положителни реакции в теб. Май не върви да е много-много типът любовни романчета?! Ревюто ти е кратко и хубаво. Хареса ми. Но имам една забележка. Много изброяваш. ,,За любов. За приятелство…“ аз се върнах два пъти, просто защото повторението ме натовари и изключих за смисъла на това, което си писала. Иначе… Браво! Продължавай да пишеш!! 🙂

    1. Благодаря ти за коментара! 🙂 Ще взема на предвид забележката ти. И да, не е от типичните любовни романчета, историята е различна от това, което съм чела досега. Но колкото и да ти обяснявам, просто трябва да я прочетеш, за да я усетиш 😛

  2. Наскоро и аз прочетох книгата, също като теб я очаквах с нетърпение. Книгата е прекрасна и уникална. Обичам да чета такива книги, карат ме поне за малко да забравя за реалността и да се спусна в едно ново приключение. ,,Писма до изгубените души“ остави толкова положителни емоции у мен, че дори ми се иска да я препрочитам отново и отново, както Хейзъл от ,,Вината в нашите звезди“ препрочита ,,Всевластна скръб“. Книгата е уникална и си заслужава цялото това чакане да излезе.
    Допадна ми и ме трогна това което си написала за книгата. Имаш страхотен талант.

    1. Благодаря ти за хубавите думи ❤️ Много се радвам, че книгата ти е харесала толкова много (колкото и на мен всъщност де), още повече се радвам, че го сподели с мен

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *