Под бадемовото дърво - Лора Маквей

„Под бадемовото дърво“ – трансконтинентално пътешествие и още нещо

Независимо колко далече ни отвеждат, всички наши пътувания ни връщат у дома.

„Под бадемовото дърво“ е тъжната история на едно 15-годишно афганистанско момиче с невероятно силен дух и инстинкт за оцеляване, видяло твърде много от живота за крехката си възраст. Силна и въздействаща история за страха, за войната и за жестоките последици от нея, засягащи невинни хора и семейства като това на Самара. Честно казано не знам как да ви представя това ревю без да ви издам най-същественото. Но ще се опитам.

Преди всичко няма как да не обърна внимание на корицата. За мен тя бе любов от пръв поглед. Дума да не става да се мери с оригиналната, няма смисъл. Стоян Атанасов от Kontur Creative е сътворил истинско произведение на изкуството, до най-малкия детайл. Чисто съвършенство.

Историята, от друга страна… Не бих я нарекла красива. Авторката ни описва една твърде сурова реалност на войната в Афганистан. Никак не е красиво. Жестокостта на талибаните не знае мяра. Преди тях е било съвсем различно. Дори на мен ми се стори трудно за вярване. Лора Маквей ни представя една по-различна гледна точка към Кабул, в който жените не са били ограничени в това какво да обличат или говорят. Не са ходели плътно увити, с прибрани коси и не са гледали единствено в краката си. Били са наравно с мъжете в правото си на образование. Хората са се радвали на песни и танци, имало е заведения и дори зоологическа градина. После се появили талибаните и започнали да налагат своите идеи. Музиката, пеенето, танците – всички хубави неща били забранени. На жените било забранено да учат, а училището за момчетата претърпяло глобални промени. Вместо да ги учат на математика, история, география – нормалните предмети в училище, те започнали да ги учат единствено на религия и на новите правила, които налагат. Промиват им мозъците. Преди да се превърне в руини, Кабул е бил оживен град, в чието небе са летели разноцветни хвърчила. Кой в днешно време би направил тази асоциация – Кабул и хвърчила?

Самара е разказвачът на тази история. Разказите ѝ са от миналото, от настоящето, от реалността и отвъд нея. Разказва ни за жълтата къща с бадемовото дърво, за многолюдното си семейство, за детството си. Разказва ни как е започнало пътешествието им и къде ги е отвело то. Чрез спомените си, Самара ни разказва и за ужасите на войната, за ограниченията и несправедливостите. Разказва ни за майка си и за нейната сила, за доброто сърце на баща си, за мечтите на братята и сестрите си. На моменти мислите ѝ са доста хаотични и на няколко пъти се обърквах кое е в настоящето и кое в миналото, но с напредване на книгата всичко започва да става все по-ясно докато не се избистри съвсем. А тогава шокът е неизбежен. Удивително е как Самара намира сили да продължи да се бори след всичко преживяно. Удивително е как намира начини да се задържи на повърхността, давейки се в невъобразима мъка; как успява да намери надежда в безнадеждността.

Освен за пътешествието на цялото семейство, Самара ни разказва и за своето собствено пътешествие. На някакъв етап от него тя успява да се върне в жълтата къща, само за да открие заровени тайни. Заровени под бадемовото дърво. Тайни, които разбиват на пух и прах истории, в които е вярвала. И въпреки това продължава напред към свободата. А каква цена е платила за нея, ще ви оставя да разберете сами.

– Свободата се дава на определена цена! – повтаря мама. И макар аз да не схващам напълно смисъла в думите ѝ, съм съгласна с едно – че за да спечелиш нещо, трябва да изгубиш друго. Винаги е така.

Финалът на книгата… ами беше перфектен. Не бих могла да го измисля по-добре. Но все пак като че ли ми беше крайно недостатъчно. Доста въпроси останаха само с уклончиви отговори, а някои без никакви. Силно се надявам авторката да довърши историята на Самара в още една книга, макар че малко ме съмнява.

Препоръчвам тази книга на всеки от вас, който малко или много иска да промени светогледа си или просто иска да прочете нещо различно. За финал искам да споделя с вас едно клипче, на което попаднах докато се ровех из Интернет за транссибирската железница и което много ми хареса. Пожелавам ви приятно гледане, а на Кръгозор благодаря, че издадоха тази история!

Повече информация за книгата

Под бадемовото дърво


Лора Маквей



ISBN:

9789547713741

Издадена през:

2017 година

Издадена от:

Издателство Кръгозор

Жанр:

Роман

Страници:

320
Goodreads Откъс

15-годишната Самара разказва разтърсващата история на семейството си, докато пътува по Транссибирската железница към Москва в компанията на кондуктора Наполеон, на романа „Ана Каренина“, на родителите, братята и сестрите си. Когато талибаните завземат столицата на Афганистан Кабул, семейството бяга от ужасите на гражданската война и от един разпадащ се свят, в който те вече нямат място. Зад гърба си оставят жълтата къща с бадемовото дърво и щастливите спомени от миналото:

Пиша за красивото си семейство и за нашето налудничаво пътешествие с влак. Описвам недоразумения и драми, спорове, сълзи и споделен смях. Пиша за всичко, което ще направим, когато накрая престанем да пътуваме. Когато наново започнем да живеем.

В един момент с шокираща сила всичко, което Самара разказва върху белия лист, започва да се разпада…

Красиво написан дебютен роман – трогателен, разтърсващ, незабравим! История за суровата реалност, за силата на въображението и надеждата, която поддържа човек дори и в най-тежки времена.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *