Нищо не е каквото изглежда в „Героите са моята слабост“

Няма смисъл да казвам колко обичам книгите на Сюзън Елизабет Филипс, мисля, че съм го споменавала доста пъти. От първата ми среща с нейна книга („Знойни сънища“), авторката зае голямо място в сърцето ми. За мен четенето на история, сътворена от Сюзън, е като прибиране у дома – уютно, топло и прекрасно. „Героите са моята слабост“ също не прави изключение. Като започнем от корицата, която перфектно си пасва с историята. Издателство Ибис отново са се справили чудесно и ни представят българското издание в много красива „опаковка“.

И тук авторката е сменила обстановката. Това нейно качество в писането е едно от любимите ми – как ни представя всеки път различни места, рисува ни различни картини, все красиви, които няма как да не се запечатат в ума. Този път „се намираме“ на остров Перегрин насред зима. Тук искам да отбележа, че издателство Ибис са уцелили точно момента, в който да изкарат тази книга на пазара, тъй като действието се развива през февруари – март. Не знам дали е нарочно или случайност, но определено помага да се потопиш в историята максимално.. като че ли се случва тези дни, в същото време докато четеш, само че на друго място. Доста голяма част от историите на авторката всъщност представляват описания на разни места и предмети, което действа като профилактика за въображението и те кара да се чувстваш все едно си там, на скалистия бряг на острова или пък в шарения фургон от „Капризите на сърцето“, или на стадиона, където играят Чикаго Старс.

„Героите са моята слабост“ е романтична история, която изобилства от неочаквани и дори понякога шокиращи разкрития; тайни, пазени десетилетия. Никой и нищо не е такова, каквото изглежда. Присъстват най-различни персонажи, като в началото главните ни герои (както в почти всяка книга на Сюзън) не могат да се понасят/гледат/дишат и каквото още се сетите. Всеки избягва другия и всеки навява в другия лоши и мрачни спомени. Но въпреки всичко авторката не е пропуснала да вмъкне характерния за нея леко хаплив хумор – забавната част във всяка нейна история, въпреки трудностите, които срещат героите. Не е пропуснала също и затрогващите моменти, които разтапят читателя. Нооо няма да има спойлери!  Тук ще направя още едно вмъкване и ще отбележа, че сюжетът ми напомни на „Сладки мечти“, където Шугар Бет търсеше някаква картина, наследство от роднина (не си спомням подробности), а Колин също е писател. Но общите неща свършват дотам, историите иначе са коренно различни.

Както вече споменах, в началото Ани и Тео избягват да се срещат, дори и случайно. И двамата са имали нелеко детство по една или друга причина, а общите им спомени не са от най-розовите. Ани си го спомня като злодея от тинейджърските си години, който ѝ е навредил по безброй начини. Но с течение на времето се опознават един друг и тя открива, че изобщо не е толкова лош, за колкото го е смятала. Дори напротив. Тео е невероятен мъж с голямо сърце. И двамата израстват в историята, порастват, стават по-зрели и най-важното – преоткриват себе си – по отделно и заедно.

Направи ми впечатление, че този път няма втора любовна история, развиваща се на заден план. Цялото внимание е насочено към главните герои и предимно към Ани. Това, разбира се, не прави историята по-малко интересна или вълнуваща. Мистерията и тайните, които се разкриват малко по малко определено успяват да поддържат интереса.

За финал искам сърдечно да благодаря на издателство Ибис за възможността да се насладя на това книжно бижу. Нямам търпение да разбера кое ще е следващото заглавие на Сюзън Елизабет Филипс, с което ще ни зарадват!

За книгата

Сюзън Елизабет Филипс - Героите са моята слабост

Героите са моята слабост

Сюзън Елизабет Филипс

Оригинално заглавие Heroes are my Weakness
ISBN 9786191571871
Издателство Ибис
Година на издаване 2017
Брой страници 352
Цена 13.90 лв.
GoodReads

Дълбока зима.
Усамотен остров край брега на Мейн.
Един мъж. Една жена. И кукли. (Да, кукли.)
И мистериозна къща, извисяваща се над морето…

Той е саможив писател, чието въображение създава смразяващи кръвта романи. Тя е неуспяла актриса, която устройва куклени представления за деца. Той знае десетки начини да убива героите си с голи ръце. Тя знае десетки начини да кара публиката да умира от смях. Но сега съвсем не й е смешно.

Ани Хюит пристига на остров Перегрин посред снежна буря, останала на края на силите и възможностите си. Тя е разорена и обезкуражена, но още не е готова да се предаде.

Когато пристига в наследената от наскоро починалата й майка вила, Ани е абсолютно неподготвена за това, което заварва.

Изненадана е и от мъжа, обитаващ Харп Хаус – мистериозно имение, надвиснало над малката крайбрежна вила. В детството им той я е предал по начин, който тя не може да забрави, нито да прости. Сега двамата са приклещени на скования от зимните студове остров заедно със самотна вдовица, малко нямо момиченце и местните хора, които обожават да си пъхат носовете в чуждите дела.

Дали той е злодеят, който тя помни, или се е променил? Разумът й казва „не“. Сърцето нашепва „да“.


може да харесаш също

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *