Любовта винаги побеждава в една „Игра на омраза“

Преди всичко, искам да изкажа пълното си възхищение към корицата на тази книга. Издателство Ибис за пореден път ми скриха шапката с вниманието, което обръщат на детайлите. От цвета на ризата на Джош, през черната коса и червените устни на Луси, червената роза, та чак до червената чаша с белите точки. А, да не забравяме и фона. Корицата толкова си отговаря със съдържанието, че просто ти пълни душата някак си. Нямаше как да не го отбележа.

Та, да си дойдем на думата. Историята е много симпатична, както и самите герои, увлекателна е и доста много забавна. Искрено се забавлявах да бъда в ума на Луси за тези 340 страници. Не бих казала, че е нещо невиждано и нечувано, честно казано беше предвидима на моменти и не успя да ме изненада с нищо.. почти, но пък е толкова лека и приятна, че гореспоменатите недостатъци остават на доста заден план. Да не говорим пък колко е романтична.. направо разтапяща. Този Джош.. хм.

Луси е дребно сладко миньонче, добра душичка към всички, освен към сравнително новия си колега Джош. Мрази Джош. Или поне така си мисли. В службата играят какви ли не „омразни“ игри, коя от коя по-забавни, особено за страничния наблюдател. Или по-скоро читател.

Джош пък е мъжа-мечта под прикритието на пълен гадняр. Може да гледа като сериен убиец, но е такъв кавалер и романтик, че би завъртял главата на всяка жена. Въпреки че играе играта на омраза и понякога дори наранява Луси, истината е съвсем, съвсем друга.

В края на краищата, картите падат на масата и всичко става ясно. Това, между другото се случи доста рано, не беше минала и половината книга, а аз очаквах да е чак към края. Това беше приятна изненада. Като цяло всички случки и събития преминават плавно и с умерено темпо, като не те карат да се питаш „Е, нали се мразиха, кога пък успяха да се заобичат?“. Интимните сцени не са пошли или вулгарни и не са описани до най-малките подробности, което, колкото и да е добра книгата, в даден момент става досадно. И въпреки че е много романтична, историята не е сладникава. Хареса ми как пише Сали Торн и се надявам това да не е последната ѝ книга.

„Игра на омраза“ е перфектно отпускащо четиво, което те разсмива и гъделичка романтичната ти страна. А краят на историята е толкова очарователен. Благодаря на Gembox, че я избраха за августовската си кутия и още повече благодаря на издателство Ибис, че направиха цялото това читателско изживяване възможно!

За книгата

Сали Торн - Игра на омраза

Игра на омраза

Сали Торн

Оригинално заглавие The Hating Game
ISBN 9786191572069
Издателство Ибис
Година на издаване 2017
Брой страници 344
Цена 13.90 лв.
Откъс GoodReads

В резултат на влошените икономически условия издателствата „Гамин Пъблишинг“ и „Бексли Букс“ са принудени да сключат брак по сметка, за да оцелеят.

Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.

Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.

И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…


може да харесаш също

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *