Любовта не е „Забравена истина“

Ох, направо не знам от къде да започна това ревю. „Забравена истина“ превърна К. А. Тъкър в новата ми любима авторка. Книгата грабна вниманието ми още с излизането на анотацията ѝ, която издателство Ибис обявиха на фейсбук страницата си. Още тогава си казах, че това ще е нещо различно и интересно. И със сигурност не съм сбъркала, поне за себе си.

„Забравена истина“ е история за грешни избори, за последствия, за ново начало. История за една на пръв поглед невъзможна любов.. но всички добре знаем, че щом е замесена любовта, невъзможни неща няма. Две сърца, които се обичат и винаги намират път едно към друго.. дори да се забравят. Това е „Забравена истина“. Ще се запознаете с домашното насилие, ще се запознаете с руската мафия, ще бъдете шокирани на няколко пъти.. peachy.

От началото почти до края авторката пуска трохички информация, която да следваме като пътечка към истината и лека полека се разкрива цялата картинка. Много харесвам подобни книги, но и, честно казано, леко ме изнервят, понеже ставам свръх нетърпелива да разбера какво, защо и как се е случило.

Алекс/Уотър е момиче, допуснало огромна грешка в желанието си да се измъкне от мизерията. Нейната детска наивност ѝ е изиграла много лоша шега. Попаднала в капана на собствената си глупост, тя копнее за ново начало. Но за да се родиш отново, първо трябва да умреш. И тя го разбира по трудния начин. Много харесах Алекс, съчувствах ѝ във всеки един момент. Не ме е издразнила нито веднъж, което си е голям плюс.

– Вино, за всички? – Мередит вдигна бутилката, докато заемаше мястото си в другия край на масата.
Амбър ѝ хвърли строг и неодобрителен поглед.
– Мамо, вторник е.
– Така е – съгласи се майка ѝ и наклони гърлото на бутилката към чашата си. – А утре е сряда, вдругиден е четвъртък и един ден ще научиш, че имената нямат значение. Това, което има значение, е да живееш пълноценно всеки ден, докато можеш.

Джеси.. ах, този сладур. Признавам, Джеси ме удари по слабото място – красив, атлетичен мъж, оцапан до лактите с масло, винаги с черно под ноктите.. Мм, да си оближеш пръстите. 🤤 Та, малко се отплеснах. Джеси е добро момче, на което не му е приятно да гледа побой над жени и което се влюбва в грешната съпруга.. или пък не. Както казах – голям сладур.

– Къде се запозна с нея?
Трябва ли да съм честен?
– На банкета на едно шосе. Смених спуканата ѝ гума и тя ме целуна.
Мама започва да се смее. Не съм сигурен дали ми вярва.
– Наистина я харесвам. – Тя замълчава. – Сериозен си за това момиче, нали?
Кимам.
– Да, мамо. Тя е.
Това е началото на новия ми живот оттук нататък. ❤

Като цяло харесах повечето герои, дори старата кукумявка Джийни, която беше доста забавна със своята кривотия. Това, което не ми хареса особено, беше, че твърде лесно се отърваха от Виктор. Да, той е гад, но можеше да се вкара още малко екшън в тази посока. Друго, което пък много ми хареса, това е обстановката – планините, потока, езерото, бягащите коне. Бих нарекла тази картина „Съвършенство“. Фъналът е друго съвършенство – всичко, което един любител на любовни романи би желал от един хепи енд.

Умът може да бъде измамно нещо.
Ала не може да се мери със сърцето.

Да, да, знам, че ви затрупах с цитати, но тия са ми любимите и просто исках да ги споделя с вас. И ако търсите любовен роман, който излиза от коловозите на еднообразието, препоръчвам ви горещо „Забравена истина“. #дасизнаете 😋

За книгата

К. А. Тъкър - Забравена истина

Забравена истина

Забравена истина #1

К. А. Тъкър

Оригинално заглавие Burying Water
ISBN 9786191572526
Издателство Ибис
Година на издаване 2018
Брой страници 372
Цена 14.90 лв.
Откъс GoodReads

Роман за една млада жена, която изгубва паметта си, и един мъж, който знае, че единственият начин да я защити, е да стои далече от нея.

Изоставена да умре в пусто поле на провинциален Орегон, една млада жена, противно на всички очаквания, оцелява, но се събужда, без да има представа коя е, нито какво се е случило с нея. Тя си избира името Уотър заради малката скрита татуировка върху тялото ѝ – единствената нишка към миналото ѝ. Взета под крилото на Джини Фицджералд, своенравна, но с добро сърце възрастна жена, която живее във ферма за коне, Уотър бавно започва да гради своя нов живот. Ала докато се опитва да събере изплъзващите се отломки от паметта си, все повече въпроси изплуват: кой е съседът, който мълчаливо работи под капака на своята кола? Защо Джини не позволява кракът му да стъпи в имота ѝ? И защо Уотър има чувството, че го познава?

Двайсет и четири годишният Джеси Уелс не знае кога Уотър ще възвърне паметта си. За нейно добро се надява това никога да не се случи. Той е сигурен, че така тя ще е в безопасност и много по-щастлива. И тъкмо заради това трябва да стои по-далече от нея. Защото близостта му ще възкреси истината, която е по-добре да остане погребана.

Бедата е, че изглежда, водата винаги намира своя път към повърхността…


може да харесаш също

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *