Само една тайна - Симона Арнщед

„Само една тайна“ – когато сърцето надделява над разума

„Само една тайна“ ми дойде като приятно разнообразие, тъй като ми е първата книга за тази година, която не е фентъзи. Но да си призная – останах леко разочарована. „Само една нощ“ вдигна летвата доста високо и за съжаление втората книга от трилогията не можа да я стигне, нито да я прескочи.

Не че не ми хареса. Хареса ми, но очаквах повече. Във всеки момент очаквах историята да ме изненада, да ме шокира, както се случваше при първата, но уви – това не се случи. Пак имаше разкрити тайни, но не видях нищо „по-така“. Имаше сцени, които много ми харесаха и останах впечатлена, но не бяха много. Към средата на книгата, почти до края преобладава еротичната част и това по едно време започна да ми дотяга. На моменти сюжетната линия с Питър и Джина ми харесваше повече и ми беше по-интересна (да, и тук присъстват две сюжетни линии и проследяваме две любовни истории). Вече почти в самия си край книгата започна да разбужда читателския ми интерес както и всъщност заради това ѝ дадох 4 звезди вместо 3.

Изабел Сьоренсен е моралистка и идеалистка. Старае се да е перфектна, особено за вечно критикуващата ѝ майка. Има ниско самочувствие като жена и сексуалните ѝ предпочитания „ала Крисчън Грей“ никак не ѝ помагат в това отношение. Мисли се за извратена, за сбъркана и това ѝ пречи да се наслаждава на живота. Докато не се появява Александър, който ѝ показва що е то живот и как да извлече максималното от него. Признавам – имаше един момент, когато много ме подразни – осъди Александър без да разговаря с него, без да се опита да разбере; разсърди му се като нацупена тинейджърка и го засипа с обидни думи. Честно казано образът ѝ, загатнат в първата книга, ми хареса повече.

Александър е слънце. За света той е плейбой, минаващ през жените като трамвай през спирка. И донякъде е така. Често е с различни жени, но въпреки това ги уважава. А след като среща Изабел, другите спират да съществуват. Макар и стреснат от новите и непознати чувства, които започват да покълват в сърцето му, а след това и от екстравагантните креватни предпочитания на Изабел, той успява да се вземе в ръце, да се нагоди към ситуацията и да подреди правилно приоритетите си. За влюбения Александър неговата дама винаги е на първо място. И както вече казах – той е истинско слънце.

Докато в „Само една нощ“ наблюдавахме разпадането на семейство Де ла Грип, то тук виждаме крехкото им събиране и сплотяване (като изключим ужасния баща). Всеки вече се е преборил с личните си демони и направени грешки и е готов да прости на останалите за техните. Дори Ебба де ла Грип става по-човечна.

И тук Симона Арнщед е засегнала глобални проблеми, този път на страните от третия свят, а именно болестите и глада. Чрез работата на Изабел авторката ни предава мъчни картини от Чад, умиращи и гладни деца и гневни родители. Няма как да не се замислиш за ценностите си и за ценностната система на днешната младеж.

Като цяло книгата ми хареса, но можеше да е много по-добре. Дори тази „само една тайна“ и другите тайни покрай нея не ме впечатлиха особено. За сега определено първата книга от трилогията е моят фаворит. Жалко, че третата е планирана чак за края на годината. Тъй като книгата ще е за Том Легсингтън – приятел и шеф на охраната на Дейвид Хамар – ми е много любопитно за кого ще се отнася втората сюжетна линия във въпросната книга. Предположения?

Повече информация за книгата

Само една тайна

Само една нощ - #2


Симона Арнщед



ISBN:

9789542717935

Издадена през:

2016 година

Издадена от:

Издателство Егмонт

Жанр:

Съвременна романтика

Страници:

648
Goodreads Откъс

Една история за гордост, гореща страст и тайни, каквито всеки от нас носи дълбоко в себе си…

Изабел Сьоренсен вярва, че е виждала всичко като полеви лекар… Докато не се изправя пред неочаквана катастрофа – неправителствената й организация „Медпакс“ е загубила основния си дарител, а по всичко личи, че самата тя е предизвикала надвисналия банкрут, отхвърляйки най-младия наследник на богата шведска фамилия, Александър де ла Грип.

Александър е известен с две неща – с арогантното си поведение и с имиджа си на плейбой. Когато среща красивата и студена Изабел, той решава да я направи своето следващо завоевание на всяка цена. Но хората невинаги са такива, каквито изглеждат на пръв поглед, и двамата бързо се оказват принудени да преосмислят всичко, което са си въобразявали, че знаят един за друг…

Възможно ли е между тях да се заражда истинска любов?

2 коментара

  1. Интересна гледна точка. При мен се случи точно обратното. Втората ми хареса повече, може би защото на фона на историята между Изабел и Александър показа много по-сериозни проблеми имено случващото се в Африка, освен всичко останало и двамата израстнаха и се научиха да се доверяват.
    Макар и мен да ме дразнеше в моментите в които му се цупеше, все пак се опитах да се замисля и от гл.т. на това как би реагирала, всяка нормална жена изправена пред мъж със славата на Александър. Доверието едва ли ще е нещо, което ще му даде бързо, лесно и безпрекусловно и мисля, че погрешните заключения си бяха малко в реда на нещата.

    1. И ти си права, но все пак като че ли нещо не ми достигна в историята. Темата за доверието е доста дълга и няма да я нищя, но бих отбелязала, че Изабел можеше да постъпи по-зряло, имайки предвид че образа й е изграден като сериозна, зряла личност. Но все пак трябва да има и драма 🙂

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *