Утринна звезда - Пиърс Браун

„Утринна звезда“ и нейната звездна светлина

Свърши се. Поредната завършена трилогия. Поредната, превърнала се в любима. Не знам защо, но изпитвам странно удовлетворение когато завърша някоя поредица или трилогия. Чувствам се и аз някак по-завършена. И въпреки че и сега съм удовлетворена, приключенията на Дароу и компания ще ми липсват. Също и Севро с неговите разтрисащи от смях майтапи. Ще ми липсват дори Марс и Космосът. Защото Пиърс Браун е създал такъв невероятен свят, че няма как да не го заобичаш въпреки всички злини, интриги и въпреки всичката смърт.

„Утринна звезда“ е перфектния финал. Отново предизвиква какви ли не емоции. В началото беше страх. Страх от това Дароу да не изгуби разсъдъка си. Близо беше! След това идват радостта и гордостта. Севро умее да ги измисля схемите не по-зле от Червения си брат. Сетне идат гняв, тъга, напрежение и т.н., и т.н. Някои от любимите ми герои паднаха в битка. А пък отбор Дароу пак успява някак си да привлече на своя страна страховити воини за съюзници. И изобщо армията му е съвкупност от толкова много различни и разнообразни люде, че се превръща в нещо уникално и единствено по рода си.

Аз, кърваво проклятие, съм пъклолаз, предвождащ армия от леко психясали великанки и флотилия от най-съвременни бойни кораби с екипажи от вбесени пирати, инженери, техници и бивши роби.

Имаше един специфичен за мен момент от историята, когато оставаха стотина страници. Дароу и неговите приятели бяха направили първата огромна стъпка към свободата си и остана да се направи най-трудното (нищо няма да ви издам). И в тоя момент аз си казвам „Ама как ще стане това сега, в рамките на само 100 страници, при положение, че за да стигнат до първата си победа им отне 500?“. Пълно неведение. По едно време започнах да си мисля, че ще има и четвърта книга. И в следващия момент, както си чета аз и се чудя и мая как ще стане номера, изведнъж всичко се сгромолясва! Шок, ужас, паника – минах през всичките. Седя, чета и не мога да повярвам какво се случва! Кърваво проклятие, вързах се. Пиърс Браун успя да ме изиграе. ТОВА изобщо не го очаквах. Така ги е засукал, завъртял (и какво ли още не) нещата, че успя стопроцентово да ме заблуди. Бива си го, трябва да му се признае – изненади бълват отвсякъде.

Последно, но не на последно място, бих искала да изкоментирам кориците. Сиела като никога малко са се поизложили (според мен). Първо, тия огромни крила навсякъде. Може и да носят послание някакво, ама мен лично доста ме заблудиха преди да разбера за какво става на въпрос. Второ – не се вързват помежду си. Когато си купувам поредици и трилогии, аз обичам кориците на различните части да си пасват по един или друг начин; като си ги гледам на рафта да ми радват окото. А между тези трите единственото общо са гореспоменатите крила. Особено пък корицата на последната книга. WTF?! Оригиналните корици за мен са по-добрите. По-семпли са, но пък описват перфектно съдържанието и това, което може да се очаква от него. И си пасват! Но, както са казали хората – не съдете книгата по корицата. И трите заглавия са страхотни.

Като се разрових из Goodreads открих, че автора е започнал някаква поредица от мини книжки (доколкото разбрах) за Синовете на Арес, както и още една, с име Iron Gold. Бих била безкрайно щастлива да ги видя и на българския пазар някой ден. Пиърс Браун ли е – ще се чете!

Повече информация за книгата

Утринна звезда

Червен изгрев - #3


Пиърс Браун



ISBN:

9789542822752

Издадена през:

2017 година

Издадена от:

Издателство Сиела

Жанр:

Фентъзи, Антиутопия, Научна фантастика, Young Adult

Страници:

656
Goodreads Откъс

Седем века Златните са властвали над останалите Цветове.

Седем века деца са се раждали и умирали в мрака на мините.

Седем века човешкият прогрес е бил изкуствено задържан в името на реда.

Седем века на мрак ще бъдат изпепелени от изгрева на нова звезда.

Нова надежда за утро ще обедини Цветовете, които следваха Дароу в първите две части от епоса на Пиърс Браун – „Червен изгрев” и „Златен син”, и ще ги накара да повярват, че свободата е възможна. Защото Жътваря вече е запял своята песен, а тя не носи любов, нито примирение, а кръв, сълзи и огън, който ще обхване цялата Слънчева система. И в пепелта на бунта ще покълне нещо ново, нещо, което ще промени Обществото завинаги.

„Утринна звезда” е вълнуващ завършек на една от най-дискутираните и най-популярни фантастики на последните 10 години.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *