Златен син - Пиърс Браун

Възходи и падения в „Златен син“

Седемстотин години моят народ е бил поробен, безгласен, без надежда. Сега аз съм техният меч. И не прощавам. Не забравям. Тъй че нека той да ме отведе на своята совалка. Нека мисли, че ме притежава. Нека ме посрещне в дома си, та да мога да го изпепеля.

Е, как да не те грабне от самото начало! Продължението на „Червен изгрев“ е нещо невероятно. Историята на Дароу… няма друга такава. „Златен син“ те повежда по нови пътища, разкрива нови хоризонти, стари тайни и накрая те разбива на парченца. Рядко се случва една книга да ме остави без думи след края и този път случаят е точно такъв.

След като е завършил Института, Дароу отива в Академията да продължи своето обучение. Но там претърпява поражение и настъпва неговият крах. Съдбата му е една голяма неизвестна, а животът му е в смъртна опасност. Но както съм споменавала и преди – Дароу е умен. И обръща хода на играта (това беше един от любимите ми моменти в книгата). Вече доказал се като неуспорим стратег, той ни въвлича в нови планове и схеми за завладяването на Марс. Завоюва на своя страна едни от най-добрите воини, но не като подчинени, а като приятели. Няма как да не спомена огромния страшен Рагнар, който, благодарение на Дароу, успява малко по малко да промени робския си начин на мислене.

И като си говорим за герои, много ми се иска да ви разкажа и за Севро. Може да не е типичен Златен, но е невероятен приятел, откачен (което може би спомогна да го харесам толкова) и много забавен. Още от „Червен изгрев“ той е доказал своята лоялност и непоколебимост да се бие рамо до рамо с Дароу. Много го уважавам това момче и много ме радва.

Освен приятели, има и предатели. Някои хора са като ветропоказатели и се обръщат натам, накъдето духне вятърът на властта. Ненавиждам такива индивиди.

А пък стилът на писане на Пиърс Браун е нещо уникално. Самият език и начинът на говорене правят историите му още по-увлекателни. Дори в сериозни и критични моменти, когато дори аз съм под напрежение какво ще се случи по-нататък, все някой ще пусне някой лаф или пък сравнение, за което посмъртно не бих могла да се сетя да го измисля и напрежението мигом се разсейва със смях. За мен това е несравним талант. В тази връзка трябва да отбележа, че превода е отличен – успява да предаде точно атмосферата, диалозите и всичко останало.

След много битки, пролята кръв и жертви, Марс е завладян. Идва денят на Триумфа на Дароу. Той ще стане наследник на една от най-великите Златни фамилии и ще получи златен венец от лаврови клонки. И тогава всичко се обръща с краката на горе. Мистър Браун, драги ми господине, какво, по дяволите, те прихвана да напишеш тоя финал? Ти сърце нямаш ли? Душа нямаш ли? Как можа да ни го причиниш? Съсипа ни. Сега ме е страх да прочета „Утринна звезда“. Определено не се чувствам готова за това и мисля да направя една пауза от 2-3-4 книги преди нея.

Ако трябва да съм честна, до края си мислех да дам на тази книга 4 звезди. Хареса ми, разбира се, много при това, но имаше твърде много космически кораби за моя вкус. На моменти ми вървеше доста бавно като че ли и не успя да постигне ефекта УАУ за мен, както първата книга. Но дойде последната глава. И Пиърс Браун ми се изсмя в лицето с едно „Ама ти какво си мислеше?“. Примно, а?

– Смъртта идва за всички ни. Но какъв вик ще нададем, за да го понесе вятърът? Как ще ни запомнят? – Свалям една от ръкавиците си и правя на дланта си много плитък разрез. Свивам юмрук, докато кръвта облее кожата ми, а после притискам длан върху лицето си. – Направете тъй, че кръвта ви да се гордее дълго след като смъртта ви е отнесла!

Сиела, благодаря ви отново безкрайно много, че издадохте тази трилогия!

Повече информация за книгата

Златен син

Червен изгрев - #2


Пиърс Браун



ISBN:

9789542819349

Издадена през:

2016 година

Издадена от:

Издателство Сиела

Жанр:

Фентъзи, Антиутопия, Научна фантастика, Young Adult

Страници:

560
Goodreads Откъс

Седемстотин години моят народ е бил поробен, безгласен, без надежда. Сега аз съм техният меч. И не прощавам. Не забравям.

Изминали са векове откакто Железните Златни са оформили човешкото общество спрямо своите желания.

 Били са векове на космически войни и завоевания, но и времена на упадък.

Старите Железни Златни вече ги няма, а  единственият им истински наследник е Дароу ау Андромед – Безподобен Белязан.

Той е свиреп воин, блестящ тактик и водач, издигнал се върху планина от трупове.  Няма човек в Слънчевата система, който не би желал да бъде на негово място, но Дароу не е щастлив. Той крие тайна, която унищожава душата му и не му позволява да допусне никого до себе си.

Дароу е роден като Червен роб и бързото му изкачване към върха има само една цел – унищожаване на обществото на Златните.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *